Първият паметник на Христо Ботев във Враца e открит през 1890-та година в присъствието на княз Фердинанд
Във Враца днес се означават 149 години от подвига на Христо Ботев и неговата чета. В плануваните събития е тържествена заря-проверка пред паметника на поета-революционер в центъра на града.
В книгата „ Културно-политическа история на Вратца “ – том Втори от Освобождението до през днешния ден с създател Димитър Йоцов – хонор. проф. по политическа история във военното на Негово Величество Училище Царски Генерален Консул, някогашен врачански депутат и секретар на Българската екзархия, издадена в София през 1943 година е посочено, че „ самодейността за построяването на първия Ботев монумент във Враца изхождала от средата на старите съзаклятници в размирната ера, а отпред стояли ръководителят на непрекъснатата комисия Гьошо Антонов и кметът на града Цено Леонкев “.
Постройката била ускорена напролет на 1890 година, с цел да бъде подготвена за деня на Ботевия празник. Общината и непрекъснатата комисия изпратили предложения до държавното управление и до управници на други градове в България. От всички краища на княжеството се стекли депутати за тържеството, несъмнено за 21 май, е записал създателят на книгата.
Врачанската градска община, в съвещанието си на 16 май 1890-та година с протокол № 14, гласувала ексклузивен заем за посрещането на гостите. Специална комисия, под управлението на асистент кмета Марко Тодоров, разпределила в по-видните домове по знатните делегати. Къщата на Симеон Подбалкански била отредена за княз Фердинанд, се показва още в изданието.
Князът, Стефан Стамболов и другите министри пристигнали с карети през Орхание /дн. Ботевград/ един ден по-рано. Кортежът бил причакан на края на града от голям брой жители. Градът с наслада взел живо присъединяване в тържеството. Кортежът на княз Фердинанд минал през необятната улица, която води от края на града към Възнесенската черква. На всеки 100 метра кортежът спирал, с цел да сервира поданството на Княза самун и сол или цветя, се споделя още в книгата.
На 21 май станало тържественото разкриване при трогателна конюнктура. Паметникът е издигнат на мястото на турски фонтан. Площадът бил по това време дребен – от западната страна имало схлупени дюкянчета, които почвали от остарелия Стефанаков хан и кафене, до него имало фурна, а пред фурната една превъзходна остаряла топола, споделя създателят.
В записките на свидетел от онази ера намираме следното изложение: „ Малкият площад беше претъпкан с народ, който се разливаше към пътя за църквата „ Св. Николай “ и по основната улица съвсем до хаджи Василовата махла. На площада към паметника се бяха събрали формалните лица. Ученици от класното учебно заведение носеха двама по двама венци от живи цветя, рози, лалета. Статуята на Ботев беше обгърната в бежово платно, краищата на което падаха ниско до земята. Най-горе, на калпака на статуята то беше прибрано и завързано с трикольорна лента по метод, че като се дръпне, освобождава платното и то пада автоматически на земята “.
Като се свърши церемонията и речите на кмета, на представителя на непрекъснатата комисия и на Стефан Стамболов, Гьошо Антонов подаде лентата на княза и тоя последния я дръпна, платното падна и майските лъчи заиграха върху жълто-бронзовата скулптура на поет-революционер. Князът подвигна очи нагоре и дълго време устреми погледа си върху статуята, която наблюдаваше с страхопочитание. След това той поздрави майката на Ботева, брачната половинка му Венета и щерка му Иванка, които бяха на церемонията паралелно със Стамболов, беседва дълго време с тях и се подготви да върви към резиденцията си, показва още създателят на книгата.
Княз Фердинанд при заминаването си от града е подарил за учебните заведения 4000 златни лв., а Общината решила с подарените пари да откупи „ Иваницовия хан “, както и дворът му, да образува по-голям имот, дружно с Владиковия конак, за постройката на проектираното учебно заведение " Козма Тричков ", се показва още в изданието.
Днес във Враца поданици и посетители на града ще се преклонят пред новия монумент на Ботев, който е открит на 2 юни 1964-та година. Тази година беше осъществен главен ремонт в столицата и 12 метровата скулптура беше върната назад във Враца./БТА
В книгата „ Културно-политическа история на Вратца “ – том Втори от Освобождението до през днешния ден с създател Димитър Йоцов – хонор. проф. по политическа история във военното на Негово Величество Училище Царски Генерален Консул, някогашен врачански депутат и секретар на Българската екзархия, издадена в София през 1943 година е посочено, че „ самодейността за построяването на първия Ботев монумент във Враца изхождала от средата на старите съзаклятници в размирната ера, а отпред стояли ръководителят на непрекъснатата комисия Гьошо Антонов и кметът на града Цено Леонкев “.
Постройката била ускорена напролет на 1890 година, с цел да бъде подготвена за деня на Ботевия празник. Общината и непрекъснатата комисия изпратили предложения до държавното управление и до управници на други градове в България. От всички краища на княжеството се стекли депутати за тържеството, несъмнено за 21 май, е записал създателят на книгата.
Врачанската градска община, в съвещанието си на 16 май 1890-та година с протокол № 14, гласувала ексклузивен заем за посрещането на гостите. Специална комисия, под управлението на асистент кмета Марко Тодоров, разпределила в по-видните домове по знатните делегати. Къщата на Симеон Подбалкански била отредена за княз Фердинанд, се показва още в изданието.
Князът, Стефан Стамболов и другите министри пристигнали с карети през Орхание /дн. Ботевград/ един ден по-рано. Кортежът бил причакан на края на града от голям брой жители. Градът с наслада взел живо присъединяване в тържеството. Кортежът на княз Фердинанд минал през необятната улица, която води от края на града към Възнесенската черква. На всеки 100 метра кортежът спирал, с цел да сервира поданството на Княза самун и сол или цветя, се споделя още в книгата.
На 21 май станало тържественото разкриване при трогателна конюнктура. Паметникът е издигнат на мястото на турски фонтан. Площадът бил по това време дребен – от западната страна имало схлупени дюкянчета, които почвали от остарелия Стефанаков хан и кафене, до него имало фурна, а пред фурната една превъзходна остаряла топола, споделя създателят.
В записките на свидетел от онази ера намираме следното изложение: „ Малкият площад беше претъпкан с народ, който се разливаше към пътя за църквата „ Св. Николай “ и по основната улица съвсем до хаджи Василовата махла. На площада към паметника се бяха събрали формалните лица. Ученици от класното учебно заведение носеха двама по двама венци от живи цветя, рози, лалета. Статуята на Ботев беше обгърната в бежово платно, краищата на което падаха ниско до земята. Най-горе, на калпака на статуята то беше прибрано и завързано с трикольорна лента по метод, че като се дръпне, освобождава платното и то пада автоматически на земята “.
Като се свърши церемонията и речите на кмета, на представителя на непрекъснатата комисия и на Стефан Стамболов, Гьошо Антонов подаде лентата на княза и тоя последния я дръпна, платното падна и майските лъчи заиграха върху жълто-бронзовата скулптура на поет-революционер. Князът подвигна очи нагоре и дълго време устреми погледа си върху статуята, която наблюдаваше с страхопочитание. След това той поздрави майката на Ботева, брачната половинка му Венета и щерка му Иванка, които бяха на церемонията паралелно със Стамболов, беседва дълго време с тях и се подготви да върви към резиденцията си, показва още създателят на книгата.
Княз Фердинанд при заминаването си от града е подарил за учебните заведения 4000 златни лв., а Общината решила с подарените пари да откупи „ Иваницовия хан “, както и дворът му, да образува по-голям имот, дружно с Владиковия конак, за постройката на проектираното учебно заведение " Козма Тричков ", се показва още в изданието.
Днес във Враца поданици и посетители на града ще се преклонят пред новия монумент на Ботев, който е открит на 2 юни 1964-та година. Тази година беше осъществен главен ремонт в столицата и 12 метровата скулптура беше върната назад във Враца./БТА
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ